Нов вид централа за районно охлаждане използва морска вода и естествени хладилни агенти

Нова централа за районно охлаждане използва морска вода и естествени хладилни агенти, за да предостави охлаждане на близките магазини и офиси в центъра на Копенхаген. По този начин сградите могат да се откажат от огромните климатични системи, да спестят пространство и електричество и да намалят емисиите на въглероден диоксид.

 

Старата електроцентрала на въглища „Гьотерсгад“ (Gothersgade Works) вече предоставя районно охлаждане на околните банки, магазини и офиси и поддържа стаите на компютърните сървъри и други места прохладни и приятни през цялата година. Централата работи с помощта на естествени хладилни агенти и местни ресурси като морска вода и отпадна топлина, като така намалява разходите и увеличава ползите за околната среда.

 

Районното охлаждане работи на същия принцип като градското отопление (топлоснабдяване), но със студена вода вместо с гореща. Централното съоръжение произвежда охладена вода и я разпространява чрез подземна мрежа от изолирани тръби. Клиентите, които се свържат към мрежата, могат да използват студената вода според нуждите си от охлаждане. Изчисленията показват, че клиентите, които преминат към районно охлаждане, могат да намалят оперативните си разходи с до 45%, включително и да спестят много пари за електричество, поддръжка и ремонти.

 

Разходите за инсталация също са много по-ниски от тези за индивидуалните системи за охлаждане. Клиентите се нуждаят единствено от специален топлообменник и помпа, за да охлаждат водата в собствената си централна охладителна система. Тогава ще могат да се откажат от традиционните системи за охлаждане, да освободят пространство и да намалят потреблението на електричество за охлаждане. „Наблюдаваме понижаване на разходите с 10 до 55%”, казва Ян Дон Хох, мениджър на отдел в „Копенханген Енерджи“. „Зависи колко е ефективна охладителната система на клиента“.

 

„Повечето (индивидуални) централни охладителни системи на сградите се нуждаят от мотори, помпи, филтри, кондензатори и резервоари и могат да заемат до 30 кв. м.“, казва Хох. „Инсталацията за районно охлаждане няма движещи се части, което означава, че не е шумна и заема 3-4 кв. м. Това е важно там, където пространството е изключително ценно.“

 

Районното охлаждане намалява и вредните емисии

Според изчисленията на „Копенханген Енерджи“ при сравнение на градското охлаждане с данните за потреблението на енергия и емисиите при индивидуалните охладителни системи в сградите на централния площад на града, се наблюдава намаление на емисиите на въглероден диоксид за една година с 66%. Емисиите на серен диоксид (SO2) и азотен оксид (NOx) намаляват със съответно 62% и 69%.

 

Централата за районно охлаждане използва два 100-годишни циментови тръбопровода, които пренасят морска вода на разстояние от 800 м. Когато морската вода е достатъчно студена (от ноември до април), тя е достатъчна за целия процес на охлаждане. През останалата част от годината водата се използва за охлаждане в кондензаторите на охладителите, които работят с амоняк като естествен хладилен агент.

 

През лятото, когато необходимостта от охлаждане е най-голяма, централата използва абсорбционен охладител, който работи с отпадна пара от местен завод за изгаряне на отпадъци, като процесът се нарича „абсорбционно охлаждане“. „Ако приемете излишната топлина за отпаден продукт, тогава абсорбционният охладител няма почти никакъв въглероден отпечатък.“, казва Хох.

 

12-мегаватовата централа на „Копенхаген Енерджи“ започва да работи през март 2010 г.

 

Според „Копенхаген Енерджи“ 40% до 50% от нуждите от охлаждане на клиентите всъщност са свързани със залите, в които се намират компютърните им сървъри.

 

„Технологията за районно охлаждане работи навсякъде, но е конкурентна само при наличието на някои ключови условия“, казва Келд Алмегаард от COWI, инженерният консултант, който помогна за реализацията на съоръжението в Копенхаген. „Централата трябва да е достатъчно голяма, за да произвежда поне 10 мегавата и е добра идея наблизо да има пристанище или водоизточник, както и достъп до отпадна топлина“, допълва Алмегаард.

 

Районното охлаждане също така предлага лесно и икономично решение за собствениците на сгради, които искат да заменят охладителните си системи, работещи с хидрофлуоровъглероди или други синтетични флуорирани газове. Това са изключително вредните парникови газове под контрола на Обединените нации, организации за защита на околната среда и потребителски груби.

 

Дания изисква абсолютната им забрана до 2015 г. „Ние сме насочени изцяло към клиентите“, казва Хох. „Предлагаме конкурентна концепция, която може да намали емисиите на въглероден диоксид без субсидии. Това няма да реши всички предизвикателства пред Дания в опита й да намали емисиите на парникови газове, но е стъпка в правилната посока“.